Почитатели на Ърнест Хемингуей отбелязват 125-ата годишнина от рождението му на любимия му остров Кий Уест
Ърнест Хемингуей прекарва 30-те години на миналия век на остров Кий Уест в американския щат Флорида, и повече от шест десетилетия след кончината му почитатели, изследователи и роднини продължават да се събират в островния град, за да почетат творчеството и изпълненият с приключения живот на писателя, съобщи Асошиейтед прес. Дните на Хемингуей се организират за пръв път през 1981 г. с конкурс за разказ и състезание за най-близка физическа прилика с писателя. Тазгодишните празненства приключват днес, в деня на 125-ата годишнина на Хемингуей, роден на 21 юли 1899 г. Като автор на романи, разкази, а също и журналист, мястото на Хемингуей в пантеона на американската литература е неоспоримо, а наследството му е проникнало в културата и облика на Кий Уест. Правнукът на писателя - Стивън Хемингуей Адамс, е роден близо три десетилетия след кончината на Хемингуей. Адамс казва, че неговата работа при дядо му - Патрик Хемингуей, вторият син на писателя, му е помогнала да разбере по-задълбочено прочутия си предшественик. "Работех с дядо и съставихме книгата "Скъпи татко", събрала писма от кореспонденцията между Ърнест Хемингуей и моя дядо", обясни Адамс. Разликата между публичното възприемане на Хемингуей и документалната реалност може да звучи объркващо. Той е обичал да лови риба в Карибско море и да ловува в Африка. Обичал е бикоборството, бейзбола, бокса и да обикаля баровете. Но е бил и сериозен творец, спечелил Нобелова награда, както и награда "Пулицър". Той влага толкова от своя житейски опит в произведенията си, че е трудно да бъде отделен човекът от мита. Адамс казва, че разбира хората, които харесват повече приключенеца, отколкото писателя Хемингуей. Когато Хемингуей посещава за пръв път остров Кий Уест през 1928 г., това е провинциално рибарско селище, а не популярна туристическа дестинация. Писателят и втората му съпруга Полин били планирали само кратък престой, за да си вземат кола, връщайки се от Париж в щата Арканзас, където живее семейството на Полин. Автомобилът им обаче не е бил готов и те остават няколко седмици. Хемингуей бързо се сприятелява с местните рибари и търговци. Със семейството си често посещава острова и през 1931 г. купува там къща във френски колониален стил. След като прекарва 20-те години в Париж, Хемингуей се отдава на съвсем различния островен живот тук, казва Кори Конвертито, куратор в музея за изкуство и история в Кий Уест. "Той не идва тук, за да търси уединение и само да пише. Той през цялото време е навън, по баровете. Излиза на риболов с местните, участва в боксови срещи", каза Конвертито. Майкъл Моравски, изпълнителен директор на къщата музей на Хемингуей в Кий Уест, казва, че пралеля му Бърнис Диксън е сред първите, заели се да опазят наследството на Хемингуей на острова. Собственичката на местна бижутерия купува къщата на писателя за 80 000 долара през 1961 г., след смъртта на писателя. Къщата се превръща в музей през 1964 г. и е определена като национална историческа забележителност. Освен историческото си и литературно значение, музеят е прочут и с това, че в него живеят котките на писателя. Близо 60 котки с генетична мутация продължават да обитават имота. Някои от тях са наследници на бялата котка с шест пръста на писателя, която му била подарена от морски капитан. Дните на Хемингуей започват като промоционална инициатива на едно от любимите заведения на писателя - барът "Слопи Джо". Майкъл Уолтън работи като мениджър в заведението през 1980 г., когато прочита информация за литературен конкурс, в който авторите пародират острия стил на писателя. Уолтън решава, че конкурс за прилика с Хемингуей и други дейности на рождената дата на Хемингуей ще са отличен начин да бъдат привлечени посетители в слабия сезон за острова, когато горещините и влагата плашат туристите. Уолтън казва, че не знаел какво да очаква и бил нервен, защото никой не се бил записал предварително за участие в конкурса. "Затова се обадих на всички мъже с бради, които познавам в Кий Уест", сподели той. Интересът обаче надвишил очакванията. По-младият брат на писателя - Лестър Хемингуей, се свързал с Уолтън и приел заедно със съпругата и дъщерите си да станат жури на конкурса. Уолтън убедил внучката на писателя Лориан Хемингуей да бъде жури на конкурса за разказ. Групата на двойниците на писателя с течение на времето прераства в организация със стотици членове по света, която е осигурила над 350 000 долара стипендии за студенти от архипелага Флорида кийс. Организацията спонсорира и младежки бейзболен отбор в Куба, където Хемингуей се мести, след като напуска Флорида.
|
|
Златното мастило
Айда Мали: Свободният ум, който разклати границите на философията и антропологията
Със своята остра критика към обществото, политическите структури и културните възприятия, Ида Магли остава една от най-забележителните и противоречиви фигури на италианската и международната интелектуална сцена през последния век. Нейният уникален поглед върху ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
На 1 ноември 2025 година, в чест на петдесетия юбилей на културния вестник Tuttolibri от La Stampa, излезе специален брой, който обобщава основните теми и съдържание, публикувани през последните 50 години. Този вестник е най-дълго издаваното културно приложени ...
Ангелина Липчева
|
Елизабет де Уал ни напомня за изгубеното и откритото в следвоенните години
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Настъпи ли моментът за нов ред в света?
Професор Ивайло Груев ще представи своята нова книга „Конвулсии преди многополярност“ на 6 ноември в гранд хотел „София“, съобщават от издателство „Изток-Запад“.
Според издателите, книгата поставя важни въпроси относно съвр ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Ваня Велева - победител в Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката"
Ваня Велева, талантлива поетеса от Ямбол, спечели специалната награда на XI издание на Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката" с творбата си "Глина". Наградата включва сувенирно копие на известната скулптура "Момина чешма", диплома и ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Томи и Тапънс: Адаптация запазва духа на оригиналните произведения на Агата Кристи
Новият сериал „Томи и Тапънс“ на Агата Кристи е в процес на снимки във Великобритания и представлява иновативна адаптация на класическите произведения на известната криминална писателка. Според информация от АП, това е първият случай, в който творб ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
Валери Генков
|
На бюрото
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Добрина Маркова
|
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от председателя на СБП Боян Ангелов.
Кирил Пецев в своята книга разглежда теми, свързани с историческите събития и идентичността на българите о ...
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
Ангелина Липчева
|
|
12:25 ч. / 21.07.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 4817 |
|
Ърнест Хемингуей прекарва 30-те години на миналия век на остров Кий Уест в американския щат Флорида, и повече от шест десетилетия след кончината му почитатели, изследователи и роднини продължават да се събират в островния град, за да почетат творчеството и изпълненият с приключения живот на писателя, съобщи Асошиейтед прес.
Дните на Хемингуей се организират за пръв път през 1981 г. с конкурс за разказ и състезание за най-близка физическа прилика с писателя. Тазгодишните празненства приключват днес, в деня на 125-ата годишнина на Хемингуей, роден на 21 юли 1899 г.
Като автор на романи, разкази, а също и журналист, мястото на Хемингуей в пантеона на американската литература е неоспоримо, а наследството му е проникнало в културата и облика на Кий Уест.
Правнукът на писателя - Стивън Хемингуей Адамс, е роден близо три десетилетия след кончината на Хемингуей. Адамс казва, че неговата работа при дядо му - Патрик Хемингуей, вторият син на писателя, му е помогнала да разбере по-задълбочено прочутия си предшественик.
"Работех с дядо и съставихме книгата "Скъпи татко", събрала писма от кореспонденцията между Ърнест Хемингуей и моя дядо", обясни Адамс.
Разликата между публичното възприемане на Хемингуей и документалната реалност може да звучи объркващо. Той е обичал да лови риба в Карибско море и да ловува в Африка. Обичал е бикоборството, бейзбола, бокса и да обикаля баровете. Но е бил и сериозен творец, спечелил Нобелова награда, както и награда "Пулицър". Той влага толкова от своя житейски опит в произведенията си, че е трудно да бъде отделен човекът от мита. Адамс казва, че разбира хората, които харесват повече приключенеца, отколкото писателя Хемингуей.
Когато Хемингуей посещава за пръв път остров Кий Уест през 1928 г., това е провинциално рибарско селище, а не популярна туристическа дестинация. Писателят и втората му съпруга Полин били планирали само кратък престой, за да си вземат кола, връщайки се от Париж в щата Арканзас, където живее семейството на Полин. Автомобилът им обаче не е бил готов и те остават няколко седмици. Хемингуей бързо се сприятелява с местните рибари и търговци. Със семейството си често посещава острова и през 1931 г. купува там къща във френски колониален стил.
След като прекарва 20-те години в Париж, Хемингуей се отдава на съвсем различния островен живот тук, казва Кори Конвертито, куратор в музея за изкуство и история в Кий Уест. "Той не идва тук, за да търси уединение и само да пише. Той през цялото време е навън, по баровете. Излиза на риболов с местните, участва в боксови срещи", каза Конвертито.
Майкъл Моравски, изпълнителен директор на къщата музей на Хемингуей в Кий Уест, казва, че пралеля му Бърнис Диксън е сред първите, заели се да опазят наследството на Хемингуей на острова. Собственичката на местна бижутерия купува къщата на писателя за 80 000 долара през 1961 г., след смъртта на писателя. Къщата се превръща в музей през 1964 г. и е определена като национална историческа забележителност.
Освен историческото си и литературно значение, музеят е прочут и с това, че в него живеят котките на писателя. Близо 60 котки с генетична мутация продължават да обитават имота. Някои от тях са наследници на бялата котка с шест пръста на писателя, която му била подарена от морски капитан.
Дните на Хемингуей започват като промоционална инициатива на едно от любимите заведения на писателя - барът "Слопи Джо". Майкъл Уолтън работи като мениджър в заведението през 1980 г., когато прочита информация за литературен конкурс, в който авторите пародират острия стил на писателя. Уолтън решава, че конкурс за прилика с Хемингуей и други дейности на рождената дата на Хемингуей ще са отличен начин да бъдат привлечени посетители в слабия сезон за острова, когато горещините и влагата плашат туристите.
Уолтън казва, че не знаел какво да очаква и бил нервен, защото никой не се бил записал предварително за участие в конкурса. "Затова се обадих на всички мъже с бради, които познавам в Кий Уест", сподели той. Интересът обаче надвишил очакванията. По-младият брат на писателя - Лестър Хемингуей, се свързал с Уолтън и приел заедно със съпругата и дъщерите си да станат жури на конкурса. Уолтън убедил внучката на писателя Лориан Хемингуей да бъде жури на конкурса за разказ.
Групата на двойниците на писателя с течение на времето прераства в организация със стотици членове по света, която е осигурила над 350 000 долара стипендии за студенти от архипелага Флорида кийс. Организацията спонсорира и младежки бейзболен отбор в Куба, където Хемингуей се мести, след като напуска Флорида.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Шармини Афродите разглежда антиколониалната борба в Малая чрез любов и съмнение
Историята на антиколониалната борба в Малая (Malaya) е изпълнена с любов и съмнение. Тази сложна и многопластова тема се разглежда в дебютната колекция на Шармини Афродите (Sharmini Aphrodite), озаглавена "Непокаяните" (The Unrepentant). Съставена от ...
|
Избрано
Колю Фичето вдъхновява нови поколения с две нови книги
Историческият музей в Дряново планира представяне на две нови книги, посветени на известния български строител Колю Фичето. Събитието ще се проведе на 13 ноември в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, съобщи директорът на музея Иван ...
|
Захари Карабашлиев обединява 18 разказа в „Нашата Коледа“
|
Ако сте поропуснали
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |