Почитатели на Ърнест Хемингуей отбелязват 125-ата годишнина от рождението му на любимия му остров Кий Уест
Ърнест Хемингуей прекарва 30-те години на миналия век на остров Кий Уест в американския щат Флорида, и повече от шест десетилетия след кончината му почитатели, изследователи и роднини продължават да се събират в островния град, за да почетат творчеството и изпълненият с приключения живот на писателя, съобщи Асошиейтед прес. Дните на Хемингуей се организират за пръв път през 1981 г. с конкурс за разказ и състезание за най-близка физическа прилика с писателя. Тазгодишните празненства приключват днес, в деня на 125-ата годишнина на Хемингуей, роден на 21 юли 1899 г. Като автор на романи, разкази, а също и журналист, мястото на Хемингуей в пантеона на американската литература е неоспоримо, а наследството му е проникнало в културата и облика на Кий Уест. Правнукът на писателя - Стивън Хемингуей Адамс, е роден близо три десетилетия след кончината на Хемингуей. Адамс казва, че неговата работа при дядо му - Патрик Хемингуей, вторият син на писателя, му е помогнала да разбере по-задълбочено прочутия си предшественик. "Работех с дядо и съставихме книгата "Скъпи татко", събрала писма от кореспонденцията между Ърнест Хемингуей и моя дядо", обясни Адамс. Разликата между публичното възприемане на Хемингуей и документалната реалност може да звучи объркващо. Той е обичал да лови риба в Карибско море и да ловува в Африка. Обичал е бикоборството, бейзбола, бокса и да обикаля баровете. Но е бил и сериозен творец, спечелил Нобелова награда, както и награда "Пулицър". Той влага толкова от своя житейски опит в произведенията си, че е трудно да бъде отделен човекът от мита. Адамс казва, че разбира хората, които харесват повече приключенеца, отколкото писателя Хемингуей. Когато Хемингуей посещава за пръв път остров Кий Уест през 1928 г., това е провинциално рибарско селище, а не популярна туристическа дестинация. Писателят и втората му съпруга Полин били планирали само кратък престой, за да си вземат кола, връщайки се от Париж в щата Арканзас, където живее семейството на Полин. Автомобилът им обаче не е бил готов и те остават няколко седмици. Хемингуей бързо се сприятелява с местните рибари и търговци. Със семейството си често посещава острова и през 1931 г. купува там къща във френски колониален стил. След като прекарва 20-те години в Париж, Хемингуей се отдава на съвсем различния островен живот тук, казва Кори Конвертито, куратор в музея за изкуство и история в Кий Уест. "Той не идва тук, за да търси уединение и само да пише. Той през цялото време е навън, по баровете. Излиза на риболов с местните, участва в боксови срещи", каза Конвертито. Майкъл Моравски, изпълнителен директор на къщата музей на Хемингуей в Кий Уест, казва, че пралеля му Бърнис Диксън е сред първите, заели се да опазят наследството на Хемингуей на острова. Собственичката на местна бижутерия купува къщата на писателя за 80 000 долара през 1961 г., след смъртта на писателя. Къщата се превръща в музей през 1964 г. и е определена като национална историческа забележителност. Освен историческото си и литературно значение, музеят е прочут и с това, че в него живеят котките на писателя. Близо 60 котки с генетична мутация продължават да обитават имота. Някои от тях са наследници на бялата котка с шест пръста на писателя, която му била подарена от морски капитан. Дните на Хемингуей започват като промоционална инициатива на едно от любимите заведения на писателя - барът "Слопи Джо". Майкъл Уолтън работи като мениджър в заведението през 1980 г., когато прочита информация за литературен конкурс, в който авторите пародират острия стил на писателя. Уолтън решава, че конкурс за прилика с Хемингуей и други дейности на рождената дата на Хемингуей ще са отличен начин да бъдат привлечени посетители в слабия сезон за острова, когато горещините и влагата плашат туристите. Уолтън казва, че не знаел какво да очаква и бил нервен, защото никой не се бил записал предварително за участие в конкурса. "Затова се обадих на всички мъже с бради, които познавам в Кий Уест", сподели той. Интересът обаче надвишил очакванията. По-младият брат на писателя - Лестър Хемингуей, се свързал с Уолтън и приел заедно със съпругата и дъщерите си да станат жури на конкурса. Уолтън убедил внучката на писателя Лориан Хемингуей да бъде жури на конкурса за разказ. Групата на двойниците на писателя с течение на времето прераства в организация със стотици членове по света, която е осигурила над 350 000 долара стипендии за студенти от архипелага Флорида кийс. Организацията спонсорира и младежки бейзболен отбор в Куба, където Хемингуей се мести, след като напуска Флорида.
|
|
Златното мастило
Уличните музиканти предизвикват дебат за социалната помощ и икономическата индивидуалност в Ню Йорк
В голямата шумна и разнообразна среда на Ню Йорк през 30-те години на XX век, уличната музика играе важна роля в социалния живот на града. Въпреки че за някои хора музикантите, свирещи на тротоарите, представляват приветливо развлечение, за други те са просто ...
Валери Генков
|
Златното мастило
250 години от рождението на Джейн Остин: Литературният гений, който промени литературата
През 2025 година се отбеляза 250-годишнината от рождението на Джейн Остин, родена на 16 декември 1775 година. В чест на този важен юбилей, издават две специални кутии с принадлежности, включващи химикалка, тетрадка и печат с надпис "ex libris". В тези кутии са ...
Ангелина Липчева
|
Лешникотрошачката: Изкуството, което съчетава фантазия и социална действителност
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Георги Славчев: "Майстора е един наистина особен, специфичен художествен свят"
В къща-музей „Владимир Димитров – Майстора“ в село Шишковци, Кюстендил, се проведе представянето на новата книга на Георги Славчев, озаглавена „Урала, Майсторе“. Заглавието е вдъхновено от приветствието, което известният художник ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Пътят на Уилям Бътлър Йейтс през хаоса на модерността и неговото философско наследство
Уилям Бътлър през 20-те години на 20-ти век активно се е включвал в политическите процеси на Ирландия и бил част от новосъздадения Ирландски сенат. През 1923 г. спечелил Нобелова награда за литература, а интересът му към социалните и политическите въпроси го о ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Уличните музиканти предизвикват дебат за социалната помощ и икономическата индивидуалност в Ню Йорк
В голямата шумна и разнообразна среда на Ню Йорк през 30-те години на XX век, уличната музика играе важна роля в социалния живот на града. Въпреки че за някои хора музикантите, свирещи на тротоарите, представляват приветливо развлечение, за други те са просто ...
Валери Генков
|
Златното мастило
250 години от рождението на Джейн Остин: Литературният гений, който промени литературата
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Празнични истории, които улавят духа на Коледа
Ангелина Липчева
|
В последните седмици на годината, уютът на зимното четене е незаменим. Този период е идеален за повторно откриване на стари любими истории и за откриване на нови. В архивите на много издания можем да намерим богатство от празнична литература, която включва списъци с препоръки, рецензии и дори таблици за съставяне на собствена празнична програма. Празничната история заема специално място, представя ...
|
Авторът и перото
Частно или обществено? Как частните пространства променят градския живот
Валери Генков
|
|
12:25 ч. / 21.07.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 4817 |
|
Ърнест Хемингуей прекарва 30-те години на миналия век на остров Кий Уест в американския щат Флорида, и повече от шест десетилетия след кончината му почитатели, изследователи и роднини продължават да се събират в островния град, за да почетат творчеството и изпълненият с приключения живот на писателя, съобщи Асошиейтед прес.
Дните на Хемингуей се организират за пръв път през 1981 г. с конкурс за разказ и състезание за най-близка физическа прилика с писателя. Тазгодишните празненства приключват днес, в деня на 125-ата годишнина на Хемингуей, роден на 21 юли 1899 г.
Като автор на романи, разкази, а също и журналист, мястото на Хемингуей в пантеона на американската литература е неоспоримо, а наследството му е проникнало в културата и облика на Кий Уест.
Правнукът на писателя - Стивън Хемингуей Адамс, е роден близо три десетилетия след кончината на Хемингуей. Адамс казва, че неговата работа при дядо му - Патрик Хемингуей, вторият син на писателя, му е помогнала да разбере по-задълбочено прочутия си предшественик.
"Работех с дядо и съставихме книгата "Скъпи татко", събрала писма от кореспонденцията между Ърнест Хемингуей и моя дядо", обясни Адамс.
Разликата между публичното възприемане на Хемингуей и документалната реалност може да звучи объркващо. Той е обичал да лови риба в Карибско море и да ловува в Африка. Обичал е бикоборството, бейзбола, бокса и да обикаля баровете. Но е бил и сериозен творец, спечелил Нобелова награда, както и награда "Пулицър". Той влага толкова от своя житейски опит в произведенията си, че е трудно да бъде отделен човекът от мита. Адамс казва, че разбира хората, които харесват повече приключенеца, отколкото писателя Хемингуей.
Когато Хемингуей посещава за пръв път остров Кий Уест през 1928 г., това е провинциално рибарско селище, а не популярна туристическа дестинация. Писателят и втората му съпруга Полин били планирали само кратък престой, за да си вземат кола, връщайки се от Париж в щата Арканзас, където живее семейството на Полин. Автомобилът им обаче не е бил готов и те остават няколко седмици. Хемингуей бързо се сприятелява с местните рибари и търговци. Със семейството си често посещава острова и през 1931 г. купува там къща във френски колониален стил.
След като прекарва 20-те години в Париж, Хемингуей се отдава на съвсем различния островен живот тук, казва Кори Конвертито, куратор в музея за изкуство и история в Кий Уест. "Той не идва тук, за да търси уединение и само да пише. Той през цялото време е навън, по баровете. Излиза на риболов с местните, участва в боксови срещи", каза Конвертито.
Майкъл Моравски, изпълнителен директор на къщата музей на Хемингуей в Кий Уест, казва, че пралеля му Бърнис Диксън е сред първите, заели се да опазят наследството на Хемингуей на острова. Собственичката на местна бижутерия купува къщата на писателя за 80 000 долара през 1961 г., след смъртта на писателя. Къщата се превръща в музей през 1964 г. и е определена като национална историческа забележителност.
Освен историческото си и литературно значение, музеят е прочут и с това, че в него живеят котките на писателя. Близо 60 котки с генетична мутация продължават да обитават имота. Някои от тях са наследници на бялата котка с шест пръста на писателя, която му била подарена от морски капитан.
Дните на Хемингуей започват като промоционална инициатива на едно от любимите заведения на писателя - барът "Слопи Джо". Майкъл Уолтън работи като мениджър в заведението през 1980 г., когато прочита информация за литературен конкурс, в който авторите пародират острия стил на писателя. Уолтън решава, че конкурс за прилика с Хемингуей и други дейности на рождената дата на Хемингуей ще са отличен начин да бъдат привлечени посетители в слабия сезон за острова, когато горещините и влагата плашат туристите.
Уолтън казва, че не знаел какво да очаква и бил нервен, защото никой не се бил записал предварително за участие в конкурса. "Затова се обадих на всички мъже с бради, които познавам в Кий Уест", сподели той. Интересът обаче надвишил очакванията. По-младият брат на писателя - Лестър Хемингуей, се свързал с Уолтън и приел заедно със съпругата и дъщерите си да станат жури на конкурса. Уолтън убедил внучката на писателя Лориан Хемингуей да бъде жури на конкурса за разказ.
Групата на двойниците на писателя с течение на времето прераства в организация със стотици членове по света, която е осигурила над 350 000 долара стипендии за студенти от архипелага Флорида кийс. Организацията спонсорира и младежки бейзболен отбор в Куба, където Хемингуей се мести, след като напуска Флорида.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Градове, които вдъхновяват: Литература и практики в ландшафтната архитектура
Ландшафтната архитектура е поле, което обединява изкуството и науката, за да създаде пространства, които не само отговарят на функционалните нужди на обществото, но и вдъхновяват и обогатяват живота на хората. В последните години интересът към темата нарасна, ...
|
Избрано
Люси Стоун предизвиква традицията с решението си да запази моминското си име
В историята на феминизма и правата на жените, името на Люси Стоун (Lucy Stone) остава запечатано в съзнанието на поколенията. През 1856 година, когато тя се настанява в хотел в Дейтън, Охайо, под своето моминско име, вместо да приеме фамилията на съпруга си ...
|
Пъстра анимация и важни послания за малките варненци в библиотеката
|
Ако сте поропуснали
Соня Рачева разказва за прехода в образованието в „Полет над класовете“
Учителката Соня Рачева, известна с дългогодишния си опит в образованието, ще представи своята нова книга „Полет над класовете“ пред публиката в Стара Загора. Събитието е част от програмата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |